Кремъл разчита на „умората от Украйна”, за да спечели срещу Киев

Кратко резюме на наскоро изготвения доклад на Центъра за информационна устойчивост, чийто пълен текст може да бъде намерен ТУК

От самото начало на пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. „умората от Украйна” – както се нарича процесът, при който международни съюзници, донори и привърженици на Украйна губят интерес към войната заради прекомерното й преекспониране - се представя като рисков фактор. Възможните последици от него варират от отказ на Запада да подкрепя Украйна до възникване на недоволство от украинските бежанци из цяла Европа и възможното прекратяване на тяхното приемани. С навършването на една година от началото на започнатата от Русия война се появяват признаци, че единната международна солидарност с Украйна и нейния народ отслабва. 

Насърчени от глобалната продоволствена и енергийна криза, Кремъл, неговите подставени лица и страничните злоумишленици се опитват да превърнат тези нарастващи опасения в широкомащабна комуникационна и дезинформационна кампания. В миналото режимът на Путин използваше „умората от съчувствие” при конфликти в други държави, по-специално в Афганистан и Сирия. Сега кампанията на Кремъл намира поддръжници сред редица крайнодесни и крайнолеви групи. Това застрашава решимостта на Запада да продължи доставките на оръжие, а също да оказва финансова и хуманитарна помощ на Киев. В крайна сметка докато руската кампания за изостряне на „умората от Украйна” е нещо ново, то комуникационната война още не е загубена. Международната общност все още разполага с възможности да продължи и дори да засили подкрепата си за Украйна. 

Как „умората от Украйна” е свързана с „умората от състраданието” 

„Умората от Украйна” е елемент от един по-обхватен феномен – „умората от състраданието”. Той се проявява, когато обществеността, политиците и медиите започнат психологически да се дезангажират от кризата на човешкото страдание – по време на войни, глад, болести или природни бедствия. Първоначално дефинирана като проблем, засягащ онези, които в подобни случаи оказват помощ в различните сектори, „умората от състраданието” вече означава, че е все по-трудно в течение на дълъг период и в усложнена обстановка да се поддържа емпатия. Тази умора се пресича с множество други умори – от бежанци, от донорство, информационна умора, умора от социални медии, умора да си доброволец, умора от войната. Това е критичният фундамент на състоянието, което сега се описва като „умора от Украйна”. 

Умората от състраданието е елемент от друга история. В рамките на неговите кампании за въздействие Кремъл отдавна се възползва от острите и противоречиви проблеми в западните общества, за да предизвика тяхната поляризация и откъсване от международната общност. В световен мащаб Москва, наред с другото, съсредоточаваше усилията си върху предизборната политика, правото да се притежава оръжие и расизма в Съединените щати, върху референдума за Брекзит във Великобритания, върху пандемията от коронавируса. Чрез държавни медии като RT или Спутник тя използваше такива методи като въвеждане в заблуда, крайно политизиране или предизвикване на емоции; размиване на наратива – когато наративът се пренася от държавни медии, проправителствени НПО-та и псевдоексперти към автентичните местни медии; фалшиви рупори и платени реклами в социалните мрежи; пряка финансова поддръжка за онези медии, политически партии и влиятелни лица, които подкрепят руската риторика. Тези активи се задействат все по-активно в хода на информационната война на Кремъл срещу Украйна. 

Наративите за „умора от Украйна” в Европа 

Взаимно свързаните фактори, които способстват за поява на „умората от състраданието”, са съзрели да бъдат използвани от злоумишлениците. Москва умее много добре да открива и използва тези възможности, които – както и при другите й дезинформационни кампании – в крайна сметка се подхранват от вече съществуващи недоволства и разногласия във взетите на прицел общества. Въпреки че Украйна успя да устои и да преодолее много от предизвикателствата, с които трябваше да се сблъска  при аналогични конфликти, анализаторите от ЦИУ са установили, че някои от наративите по отношение на „умората от Украйна”набират популярност в държави като България, Кипър, Германия, Гърция, Унгария и Словакия. Всеки от наративите, описани по-долу, е наблюдаван многократно в различни традиционни медии и социални мрежи (при необходимост ЦИУ може да предостави допълнителни и специфични за дадената държава примери за всеки от посочените наративи). 

Наративи за украинските бежанци. Умората от бежанците има потенциала да засили „умората от Украйна”. Докладът на ЦИУ установи няколко наратива, които могат да увеличат общото недоволство от украинските бежанци в дадена държава. В редица случаи украинските бежанци са представяни като неблагодарници, с твърдения, че те се отказват от предоставените им жилища, тъй като се смятат за „кралски особи” и че се занимават със „социален туризъм”. В други случаи украинските бежанци са описвани като „боклук” и „престъпници”, на които не бива да се вярва и които представляват заплаха за националната сигурност. Има внушения, че бежанците получават от правителствата на приемащите държави повече, отколкото местното население. 

Наративи за подкрепата за украинското правителство и международната защита на Украйна. Това е популярен начин на внушение, който засилва „умората от Украйна” и има за цел да намали международната подкрепа за украинското правителство и защитата на Украйна. Внушава се, че такава подкрепа ще се отрази отрицателно на икономиката на съответната държава; че исканията на Украйна за средства за отбрана са прекомерни; че Западът не бива да налага санкции на Русия, тъй като Путин с лекота може да ги преодолее. Много от наративите преповтарят най-различни конспирации и лъжи, които твърдят че Украйна се управлява от нацисти. Други съдържат подвеждащи или преувеличени твърдения за корупция. В държави, където е разпространено православието, различни наративи твърдят, че подкрепата за Украйна нанася вреди на православното единство. Антивоенните активисти освен това споделят наративи, според които е разумно да се очаква от Украйна да се откаже от своя територия в името на мира. 

Наративи за предполагаемо лицемерие при подкрепата за Украйна и украинците. Редица наративи, които подклаждат „умората от Украйна”, са свързани с привидни несъответствия или лицемерие по отношение на Украйна от страна на Запада. Внушава се, че НАТО е провокирала Русия, или че т.нар. опасения на Русия за нейната сигурност са основателни. Другаде се твърди, че Украйна също извършва зверства в хода на войната или че руската диаспора в страната домакин се подлага на нападения, като по този начин се създава лъжлива представа за еквивалентност. 

Почти всички наративи, установени по време на това проучване, вече са присъствали във внушения, прокарвани по-рано от Кремъл или от крайната десница (и в някои случаи – от крайната левица). Сами по себе си те не са изненадващи. Въпреки това анализаторите от ЦИУ смятат, че тези наративи стават все по-популярни като част от вътрешния дискурс в държавите, където се разпространяват. Местните играчи, някои от които са маргинални, но мнозина са популярни (включително такива, които са избрани лидери), започнаха да използват тези наративи за извличане на политически ползи. Това позволява на тези играчи се обявяват за защитници на местното население от „нахлуващите” мигранти и „сламените” елити (т.е. от ЕС, НАТО и Световния икономически форум), твърдейки, че те искат да въвлекат местното население в Трета световна война. Докато тези злоумишленици се опитват да използват наративите за вътрешнополитически цели в съответните държави, опасностите не бива да се пренебрегват. Много хора по света изпитват трудности във финансов и личен план както заради глобалните събития, така и – в определени случаи – заради неефективното управление на местната икономика. 

Извън политическите елити, анализираните източници представляват сложна мрежа от медии, религиозни и инфлуенсърни акаунти, много от които използват тази тематика за себеизтъкване или промотиране на техните сайтове. Независимо от мотивите, изглежда е налице увеличение на количеството съдържание от този вид, което достига до аудиторията. Това съдържание може да предизвика вълна от възмущение и безпокойство, което в крайна сметка да доведе до „умора от Украйна”. Докато равнището на „умората от Украйна” в момента в Европа е ниско – макар и не навсякъде – политиците и обществеността трябва да са наясно как тези наративи се разпространяват чрез традиционните и нетрадиционните медии и проникват в дневния ред на обществото.